www.theatrerz.com
ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР "АНТОН СТРАШИМИРОВ"-РАЗГРАД
ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР "АНТОН СТРАШИМИРОВ"-РАЗГРАД
Архив
ИСТОРИЧЕСКОТО МИНАЛО
НА РАЗГРАДСКИЯ ТЕАТЪР
В Разград, както и във всички градове в страната, първи създатели на театъра са будните учители - възрожденци, които послучай народни празници съчиняват и изнасят свои творби във формата на диалози. Разградските училища през втората половина на ХІХ век започват годишните си изпити на 20 юни и ги завършват на 5 юли. На 28 юни, 1870 г. на изпита по турски език присъствуват всички официални лица. Учителят Димо Хранов произнася реч за ползата от Просвещението. По този повод Цариградският вестник “Право” в броя си от 13 юли същата година пише: “...На другия ден след изпита, в присъствието на споменатите чиновници, извърши се едно кратко представление - “По неволя доктор” - сцена народна и нравствена, от осем ученици, които много добре се отличиха в ролите си... “
Няма данни за играни преди това представления в града. Поради това се налага да приемем, че това е първото самодейно театрално представление с обществен характер в Разград, а пиесата “По неволя доктор” -първата играна пиеса в града. В началото на юли,същата година ,на годишните изпити в девическото училище, е представена от две ученички и втората, написана от Д.Хранов сценка “Дечка и Еленка”, с авторова идея за еманципацията на жената.
Идването на Димо Вълчев Хранов в 1869 г. за главен учител се свързва с едно голямо културно събитие в Разград. През есента на 1869 г. той основава читалище “Съзнание” / по късно “Развитие” /.
Председателствувано от него читалищното настоятелство урежда сказки, основава библиотека, започва редовна читалищна театрална самодейност. През ноември 1870 г. под ръководството на Хранов се репетира “Многострадална Геновева” и “Бабата и дяволът”. Първото им представление пред гражданите на града е на Коледа -25 декември, 1870 г. С тези две пиеси поставени от Хранов, се играе първото представление, изпълнено от читалищни дейци - самодейци на читалищна сцена.
В книгата на Георги Г. Димитров, издадена през 1895 г. Бърни Г.Бърнев пише с мастило имената на част от участниците: “...Тогава дадохме за първи път представление - драмата “Геновева”. Аз бях суфльор и свирач по време на представлението / подпис Б.Г.Бърнев /..”
НА РАЗГРАДСКИЯ ТЕАТЪР
В Разград, както и във всички градове в страната, първи създатели на театъра са будните учители - възрожденци, които послучай народни празници съчиняват и изнасят свои творби във формата на диалози. Разградските училища през втората половина на ХІХ век започват годишните си изпити на 20 юни и ги завършват на 5 юли. На 28 юни, 1870 г. на изпита по турски език присъствуват всички официални лица. Учителят Димо Хранов произнася реч за ползата от Просвещението. По този повод Цариградският вестник “Право” в броя си от 13 юли същата година пише: “...На другия ден след изпита, в присъствието на споменатите чиновници, извърши се едно кратко представление - “По неволя доктор” - сцена народна и нравствена, от осем ученици, които много добре се отличиха в ролите си... “
Няма данни за играни преди това представления в града. Поради това се налага да приемем, че това е първото самодейно театрално представление с обществен характер в Разград, а пиесата “По неволя доктор” -първата играна пиеса в града. В началото на юли,същата година ,на годишните изпити в девическото училище, е представена от две ученички и втората, написана от Д.Хранов сценка “Дечка и Еленка”, с авторова идея за еманципацията на жената.
Идването на Димо Вълчев Хранов в 1869 г. за главен учител се свързва с едно голямо културно събитие в Разград. През есента на 1869 г. той основава читалище “Съзнание” / по късно “Развитие” /.
Председателствувано от него читалищното настоятелство урежда сказки, основава библиотека, започва редовна читалищна театрална самодейност. През ноември 1870 г. под ръководството на Хранов се репетира “Многострадална Геновева” и “Бабата и дяволът”. Първото им представление пред гражданите на града е на Коледа -25 декември, 1870 г. С тези две пиеси поставени от Хранов, се играе първото представление, изпълнено от читалищни дейци - самодейци на читалищна сцена.
В книгата на Георги Г. Димитров, издадена през 1895 г. Бърни Г.Бърнев пише с мастило имената на част от участниците: “...Тогава дадохме за първи път представление - драмата “Геновева”. Аз бях суфльор и свирач по време на представлението / подпис Б.Г.Бърнев /..”
Традицията от онези времена - главният учител да бъде и председател на читалищното настоятелство продължава дълги години. Редят се ентусиастите, патриотите, радетелите за просвещение и култура, като Андрей Цанов, Георги Згурев, Павел Караколаков, Петко Вълнаров, Хриса Карапеева- първата жена актриса в града.
С малко затишие по време на Априлското възстание, след Освобождението се играят “Криворазбраната цивилизация”, “Зла жена”, “Малакова” и т.н. Представленията се играят вече в специално наети по-големи салони. В края на 90-те години под ръководството на Ангел Ангелов на сцената се поставят избрани и съвременни пиеси.
Подчертано обновление настъпва след 1895 г. , когато в трупата се включва Матей Икономов , който по-късно създава свой пътуващ “съвременен театър”. По-високото художествено ниво на театралната дейност на Икономов продължава родстеникът му Гриша Попов, актьор заедно с Евстати Сумпаров, Г.Стаматов и др. Активно се развива театралния живот в града по време на председателя на читалището Атанас Изворов. Поставят се: “На дъното” от Горки, “Женитба” от Гогол, “Иванко” от В.Друмев, “Към пропаст” и “Хъшове” от Иван Вазов. По това време новосъздадената “театрална дружинка” наброява 25 актьори и актриси - любители.
За няколко години по време на войните театралната дейност замира до ранната пролет на 1914 г. Тогава Коста Катранджиев организира голям площаден спектакъл срещу войните. Много от артистите отиват на фронта. Мобилизиран в Разгард варненският актьор Преслав Петров обединява трупата отново. Включва нови млади любители и представят: “Иванко”, “Борислав”,“Службогонци”.
След войната, довела страната до унизителния Ньойски договор, започва бурен живот във всички сфери. Организира се разградска театрална трупа с “Плащан любителски театър”. Общината откликва на това предложение и през август 1922 г. се създава Разградски общински театър с щатни длъжности и субсидия от 150 хил.лв. Началник на театралното отделение при общината и режисьор е Неделчо Николов, а актьори са София Дюлгерова, Парашкевица Николаева, Иван и Сийка Русеви, Райна и Стефан Пенчеви. По-късно , началото на 60-те години съдбата решава Стефан Пенчев да оглави вече държавния театър в града - един от добрите директори на нашия театър. През тези години се играят с успех “Силата на мрака” на Толстой, “Коварство и любов”на Шилер и др. През 1923 г. режисьор е Болгар Багрянов, притежаващ голяма театрална култура.
Актриса е Марта Мянкова, разградлийка , оставила ярка следа в театралния живот на България по -късно. С аргументи за икономии в общината на 9 декември 1923 г. театърът е освободен в “безплатен отпуск”, който продължава близо 24 години - до 1947 г. Тогава се открива в Разград професионалния театър с почти сегашния статут.
С малко затишие по време на Априлското възстание, след Освобождението се играят “Криворазбраната цивилизация”, “Зла жена”, “Малакова” и т.н. Представленията се играят вече в специално наети по-големи салони. В края на 90-те години под ръководството на Ангел Ангелов на сцената се поставят избрани и съвременни пиеси.
Подчертано обновление настъпва след 1895 г. , когато в трупата се включва Матей Икономов , който по-късно създава свой пътуващ “съвременен театър”. По-високото художествено ниво на театралната дейност на Икономов продължава родстеникът му Гриша Попов, актьор заедно с Евстати Сумпаров, Г.Стаматов и др. Активно се развива театралния живот в града по време на председателя на читалището Атанас Изворов. Поставят се: “На дъното” от Горки, “Женитба” от Гогол, “Иванко” от В.Друмев, “Към пропаст” и “Хъшове” от Иван Вазов. По това време новосъздадената “театрална дружинка” наброява 25 актьори и актриси - любители.
За няколко години по време на войните театралната дейност замира до ранната пролет на 1914 г. Тогава Коста Катранджиев организира голям площаден спектакъл срещу войните. Много от артистите отиват на фронта. Мобилизиран в Разгард варненският актьор Преслав Петров обединява трупата отново. Включва нови млади любители и представят: “Иванко”, “Борислав”,“Службогонци”.
След войната, довела страната до унизителния Ньойски договор, започва бурен живот във всички сфери. Организира се разградска театрална трупа с “Плащан любителски театър”. Общината откликва на това предложение и през август 1922 г. се създава Разградски общински театър с щатни длъжности и субсидия от 150 хил.лв. Началник на театралното отделение при общината и режисьор е Неделчо Николов, а актьори са София Дюлгерова, Парашкевица Николаева, Иван и Сийка Русеви, Райна и Стефан Пенчеви. По-късно , началото на 60-те години съдбата решава Стефан Пенчев да оглави вече държавния театър в града - един от добрите директори на нашия театър. През тези години се играят с успех “Силата на мрака” на Толстой, “Коварство и любов”на Шилер и др. През 1923 г. режисьор е Болгар Багрянов, притежаващ голяма театрална култура.
Актриса е Марта Мянкова, разградлийка , оставила ярка следа в театралния живот на България по -късно. С аргументи за икономии в общината на 9 декември 1923 г. театърът е освободен в “безплатен отпуск”, който продължава близо 24 години - до 1947 г. Тогава се открива в Разград професионалния театър с почти сегашния статут.
Указ № 97 на Държавния съвет на НРБ
Въз основа на чл. 93, т.7 от Конституцията и чл. 1 от Указа за наименование на обекти от национално и местно значение ...:
Т. 5 “Наименува Драматичния театър в гр. Разград на Драматичен театър “Антон Страшимиров” , считано от 28.01.1972 год.
Подписи: Председател на ДС
Секретар на ДС
Указът е публикуван в бр. 10 на ДВ от 4.02.1972 г.
60
ПРОФЕСИОНАЛНИ ГОДИНИ
През 1947 година в Разград се изгражда театрална трупа към Околийския читалищен съвет. “На 11 май трупата изнесе с голям успех своето първо представление в Разград - драмата“Боряна” от Йордан Йовков”, пише през м.май в-к “Разградски народен глас”. С ново решение на Околийският народен съвет се
формира нов, постоянно действащ състав към читалище “Развитие”, наречен Разградски драматичен театър с Директор и гл.режисьор Тодор Донев, режисьор Иван Гайдарджиев и щатен актьорски състав от 19 души. Сред тях са: Иван Кондов, Петър Слабаков, Станка Пенчева, Сергей Бартенев, Недялко Матев, Димитър Минев и много други техни колеги от Разград,Шумен и Варна. За театрален салон и гримьорни се ползва салона и подземните помещения на у-ще “Васил Левски”. Първият спектакъл е “Хъшове” на Иван Вазов.
“В Протокол № 13 на Временната управа от 25.04.1948 година се взе Решение № XIV: Разградския околийски драматичен театър се променя за Народен общински, който да се обособи на самоиздръжка...”
През годините названието се променя често- Общински, Околийски, Окръжен. Сегашното си име той носи от 1972 год.,получено по повод 25 - годишнината си.
Трупата обхожда селата в Лудогорието. Условията са неимоверно трудни. Декорите се превозват от село на село с каруци, а актьорите пътуват пеша.
Въз основа на чл. 93, т.7 от Конституцията и чл. 1 от Указа за наименование на обекти от национално и местно значение ...:
Т. 5 “Наименува Драматичния театър в гр. Разград на Драматичен театър “Антон Страшимиров” , считано от 28.01.1972 год.
Подписи: Председател на ДС
Секретар на ДС
Указът е публикуван в бр. 10 на ДВ от 4.02.1972 г.
60
ПРОФЕСИОНАЛНИ ГОДИНИ
През 1947 година в Разград се изгражда театрална трупа към Околийския читалищен съвет. “На 11 май трупата изнесе с голям успех своето първо представление в Разград - драмата“Боряна” от Йордан Йовков”, пише през м.май в-к “Разградски народен глас”. С ново решение на Околийският народен съвет се
формира нов, постоянно действащ състав към читалище “Развитие”, наречен Разградски драматичен театър с Директор и гл.режисьор Тодор Донев, режисьор Иван Гайдарджиев и щатен актьорски състав от 19 души. Сред тях са: Иван Кондов, Петър Слабаков, Станка Пенчева, Сергей Бартенев, Недялко Матев, Димитър Минев и много други техни колеги от Разград,Шумен и Варна. За театрален салон и гримьорни се ползва салона и подземните помещения на у-ще “Васил Левски”. Първият спектакъл е “Хъшове” на Иван Вазов.
“В Протокол № 13 на Временната управа от 25.04.1948 година се взе Решение № XIV: Разградския околийски драматичен театър се променя за Народен общински, който да се обособи на самоиздръжка...”
През годините названието се променя често- Общински, Околийски, Окръжен. Сегашното си име той носи от 1972 год.,получено по повод 25 - годишнината си.
Трупата обхожда селата в Лудогорието. Условията са неимоверно трудни. Декорите се превозват от село на село с каруци, а актьорите пътуват пеша.
Старата сграда на театъра
Единствен сценичен работник, театърмайстор, осветител, художник, а често и актьор е Минко Стоянов. Репертоарът става по-сериозен и взискателен, с по-високи художествени качества. Играят се “Царска милост”, “Свекърва”, “Без вина виновни” и никога по-малко от 5 пиеси в сезон. Сменят се директори, режисьори.Поставят се “Снаха” от Караславов, с гост Щилян Попов, “Комедия от грешки” от Шекспир, “Сладък хляб” от Ал.Гергинов-играна над 300 пъти. С приходите е закупен на старо първият автобус “Опел”, който съставът с любов нарича“Марийка”. В тези години след 14 годишно “строителство” е готова и новата сграда, в която сега работи Държавен музикално-драматичен театър “Назъм Хикмет”. От този сезон започва работа младият режисьор Цветан Велев, който е бил най-много години в нашия театър. Тогава се играят: “Всеки заслужава любов” от Бр.Нушич, “Волпоне” от Бен Джонсън, “Когато гръм удари” на П.Яворов. За първите 7 години той поставя 26 пиеси.
Само за един сезон, за съжаление, 1963 - 1964 година директор на театъра е някогашният негов актьор, бившият собственик на Софийския оперен театър “Одион” Стефан Пенчев. У него всяка “фибра” беше театър. С него за щастие идва и режисьора Йордан Черкезов, някогашен дългогодишен директор на театъра в град Пловдив.
От 1964 година в театъра за режисьор идва Людмил Гочев, възпитаник на Загребския театрален институт и на Архитектурния институт в Прага. Това е режисьор и художник на емблематични постановки за театъра като “Короната заслепява” от Кр.Пенев, “Орфей слиза в ада” на Т.Уйлямс, “Вражалец” на Ст.Л.Костов. Поставя и великолепния спектакъл “Иван Шишман” от К.Зидаров с блестящите актьори Велика Караянева и Иван Зоин. У Велика всичко е “велико” : и имено й, и таланта й, и възпитанието й, и изключителната й човешка и театрална етика. Тя носи основния репертоар. Застанала сама на сцената, тя внушава на зрителите органичност, изключителна вярност и убедителност, в това което става там.
В този период директор е Иван Зоин - много добър актьор и изключителен директор. За четири сезона той е “мономентален” в царските си превъплащения на Иван Шишман и Калоян, разкошен “хулиган”-Костя-капитан в “Аристократи” и пр. И млад, и зрял човек. С изключинелна взискателност към себе си и към целия колектив, който ръководи. А това не е лесно. Тогава тук работят към 120 души:- драматичен състав и естраден състав за турското население
Освен това Иван Зоин е единствения директор, който в ония времена си позволява да устои на грубите, първенюшки вмешателства на някои местни партийни “величия”. На тези “напъни” той реагира с много средства: умно, деликатно, по-осезателно, но и много грубо, когато срещу него стои некомпетентната наглост.
По това време се осъществяват спектаклите и концертите на естрадния състав: “Легенда за любовка” от Назъм Хикмет с режисьор Ибрям Мустафов, един от основателите му,”Делиормански рози” с автор и негов зам.директор Исмаил Пиров, оставил много любов и творчески сили в този състав. От основаването му до днес тук е, и надявам се дълго още ще бъде, “гранд-дамата” на театър “НазъмХикмет” Аничка Бочева. Един от последните концерти на този състав е “Празничен концерт- 85” със сценарист и режисьор Юксел Чаушев. През декември 1985 година той бе закрит -една вероятно политическа грешка, която животът потвърди с откриването преди три сезона на театър “Назъм Хикмет”.
В 60-те години на театър “Антон Страшимиров”, особено място има актьорът, режисьорът, зам.директорът, директорът Юксел Чаушев. 45 години темата “театър” за него стои дори пред семейството му. Зрителите от тези времена, навярно помнят органичния, убедителния и чаровен Вал от “Съдби на кръстопът” на Т.Уйлямс, принц Омар в “Приказна сватба”; режисьора на “Криминална песен” от Иван Радоев, “Веселата магистрала” с гастрол на Никола Анастасов и други. За по-старите си познати и колеги той е “Юки” от 1963 г. първата му в театъра, нищо, че сега е “малко по-голям “ от “Юки”.
Само за един сезон, за съжаление, 1963 - 1964 година директор на театъра е някогашният негов актьор, бившият собственик на Софийския оперен театър “Одион” Стефан Пенчев. У него всяка “фибра” беше театър. С него за щастие идва и режисьора Йордан Черкезов, някогашен дългогодишен директор на театъра в град Пловдив.
От 1964 година в театъра за режисьор идва Людмил Гочев, възпитаник на Загребския театрален институт и на Архитектурния институт в Прага. Това е режисьор и художник на емблематични постановки за театъра като “Короната заслепява” от Кр.Пенев, “Орфей слиза в ада” на Т.Уйлямс, “Вражалец” на Ст.Л.Костов. Поставя и великолепния спектакъл “Иван Шишман” от К.Зидаров с блестящите актьори Велика Караянева и Иван Зоин. У Велика всичко е “велико” : и имено й, и таланта й, и възпитанието й, и изключителната й човешка и театрална етика. Тя носи основния репертоар. Застанала сама на сцената, тя внушава на зрителите органичност, изключителна вярност и убедителност, в това което става там.
В този период директор е Иван Зоин - много добър актьор и изключителен директор. За четири сезона той е “мономентален” в царските си превъплащения на Иван Шишман и Калоян, разкошен “хулиган”-Костя-капитан в “Аристократи” и пр. И млад, и зрял човек. С изключинелна взискателност към себе си и към целия колектив, който ръководи. А това не е лесно. Тогава тук работят към 120 души:- драматичен състав и естраден състав за турското население
Освен това Иван Зоин е единствения директор, който в ония времена си позволява да устои на грубите, първенюшки вмешателства на някои местни партийни “величия”. На тези “напъни” той реагира с много средства: умно, деликатно, по-осезателно, но и много грубо, когато срещу него стои некомпетентната наглост.
По това време се осъществяват спектаклите и концертите на естрадния състав: “Легенда за любовка” от Назъм Хикмет с режисьор Ибрям Мустафов, един от основателите му,”Делиормански рози” с автор и негов зам.директор Исмаил Пиров, оставил много любов и творчески сили в този състав. От основаването му до днес тук е, и надявам се дълго още ще бъде, “гранд-дамата” на театър “НазъмХикмет” Аничка Бочева. Един от последните концерти на този състав е “Празничен концерт- 85” със сценарист и режисьор Юксел Чаушев. През декември 1985 година той бе закрит -една вероятно политическа грешка, която животът потвърди с откриването преди три сезона на театър “Назъм Хикмет”.
В 60-те години на театър “Антон Страшимиров”, особено място има актьорът, режисьорът, зам.директорът, директорът Юксел Чаушев. 45 години темата “театър” за него стои дори пред семейството му. Зрителите от тези времена, навярно помнят органичния, убедителния и чаровен Вал от “Съдби на кръстопът” на Т.Уйлямс, принц Омар в “Приказна сватба”; режисьора на “Криминална песен” от Иван Радоев, “Веселата магистрала” с гастрол на Никола Анастасов и други. За по-старите си познати и колеги той е “Юки” от 1963 г. първата му в театъра, нищо, че сега е “малко по-голям “ от “Юки”.
След 1967 година отново четем в афишите името на режисьора Цветан Велев. С топлота той си спомня за 25-те си години в Разград, за хората, за майсторските актьорски превъплащения на Сергей Бартенев, Ал.Евстатиев, Ирина Абаджиева, Антон Деветаков, Петър Муртазов, Д.Джиков, Л.Малинова, Т.Кунев, “Царствената” ВеликаКараянева, Иванка и Петър Драганчеви, Явуз Махмудов. Него театралните специалисти от журито поставят на първо място в Регионалните прегледи на театрите. Заслужено място има и Т.Коначки - актьор, който се превъплащава до неузнаваемост цели 30 години в нашия театър.
А Ирина Абаджиева! Нейната Нила Снижко от “Барабанчица”, Есмералда от “Парижката Света Богородица”, вещицата от “Тайната на черното езеро”, Керъл от “Съдби на кръстопът” и десетки други роли са незабравими, впечетляващи, оригинални, верни, органични. Над 20 години Разградската публика се радва на актьорската самобитност и характерност на Иванка и Петър Драганчеви. Незабравими са образите на - г-жа Дулска, Малама от “Вампир”, Костанда от “Свекърва” и много, много други. Всичките й героини са грижливо и с обич изградени, ярки, с богати нюанси. Петьо Драганчев-Пушкин. Никой, гледал неговия Големанов не може да забрави безскрупулния, жалък, но и страшен в жаждата си за власт герой на Ст.Л.Костов. За стихийния несдържан, честолюбив Македонски , з.х.проф.Асен Попов възкликва: “По-добър Македонски не съм срещал... а аз съм проектирал 7 постановки на “Хъшове”. Най-много ми харесва този Македонски един такъв натурален, правдив, силен българин...”
За организаторските качества на Ангел Геров, оглавявал театъра в Разград два пъти, говорят актьори, служители и зрители. Но той преди всичко е актьор с широк натюрел. Създава образ след образ. И всичките различни, противоречиви, но винаги живи, убедителни: Големанов, Линеев от “Вълци и овце” на Островски, Сганарел от “На сила лекар” на Молиер. По негово време се чества 25-годишнината от създаването на професионален театър в Разград. До ордена “Кирил и Методий-I-ва степен” театъръ подрежда и “Червено знаме на труда” и приема името на големият български драматург, публицист и общественик Антон Страшимиров.
Отшумяват несгодите на първите поколения актьори, отшумява романтиката на тези години. Оценила битовите им несгоди през 1976 -1977 год. Разградската общественост предоставя първите обзаведени квартири, първата къща за гастролиращи режисьори и актьори. Това става с много борба, убеждения, искания, настоявания на ръководствата, особено на Ангел Геров, Петър Муртазов и Юксел Чаушев.
През 1975 година режисьорът Христо Кръчмаров поставя “Вампир” от Антон Страшимиров. Този Кръчмаров, който в екип с Г.Стойчев, Кр.Петева, Маша Михайлова в определо време изведоха Шуменския театър сред най-добрите в България. В тази постановка с ролята на Жельо той нарежда Тенко Кунев между първите имена в театъра.
Същият сезон Тенко е вихрения и гръмогласен Македонски в “Хъшове” на проф.Анастас Михайлов. Следват “Прокурорът” на Джагаров, Цар Иван-Асен Втори в “Борислав” на Ив.Вазов. А афишите на “Криминална песен” от Ив.Радоев с режисьор Юксел Чаушев след две представления в гр.Русе осъмват с добавка “браво”.
През трите сезона в Разград директорът и режисьорът Христо Минчев се постара да внесе нов по-висок естетически критерий. Най-добрата постановка през това време е на Борис Панкин , почти инкриминираното заглавие “Любовни булеварди”, видяло “бял свят” в театър “Антон Страшимиров”. “Аз съм възторжен от постановката. Ако всеки с такава самоотверженост си гледа работата, както играха актьорите тази вечер, идеите ни ще победят” - възкликва авторът Стефан Цанев.
Изтичат още два сезона, сравнително по-спокойни, със заглавия “Районна болница” на Хр.Бойчев, “Страшният съд” на Стефан Цанев и т.н. Играят се и няколко детски пиеси.
А Ирина Абаджиева! Нейната Нила Снижко от “Барабанчица”, Есмералда от “Парижката Света Богородица”, вещицата от “Тайната на черното езеро”, Керъл от “Съдби на кръстопът” и десетки други роли са незабравими, впечетляващи, оригинални, верни, органични. Над 20 години Разградската публика се радва на актьорската самобитност и характерност на Иванка и Петър Драганчеви. Незабравими са образите на - г-жа Дулска, Малама от “Вампир”, Костанда от “Свекърва” и много, много други. Всичките й героини са грижливо и с обич изградени, ярки, с богати нюанси. Петьо Драганчев-Пушкин. Никой, гледал неговия Големанов не може да забрави безскрупулния, жалък, но и страшен в жаждата си за власт герой на Ст.Л.Костов. За стихийния несдържан, честолюбив Македонски , з.х.проф.Асен Попов възкликва: “По-добър Македонски не съм срещал... а аз съм проектирал 7 постановки на “Хъшове”. Най-много ми харесва този Македонски един такъв натурален, правдив, силен българин...”
За организаторските качества на Ангел Геров, оглавявал театъра в Разград два пъти, говорят актьори, служители и зрители. Но той преди всичко е актьор с широк натюрел. Създава образ след образ. И всичките различни, противоречиви, но винаги живи, убедителни: Големанов, Линеев от “Вълци и овце” на Островски, Сганарел от “На сила лекар” на Молиер. По негово време се чества 25-годишнината от създаването на професионален театър в Разград. До ордена “Кирил и Методий-I-ва степен” театъръ подрежда и “Червено знаме на труда” и приема името на големият български драматург, публицист и общественик Антон Страшимиров.
Отшумяват несгодите на първите поколения актьори, отшумява романтиката на тези години. Оценила битовите им несгоди през 1976 -1977 год. Разградската общественост предоставя първите обзаведени квартири, първата къща за гастролиращи режисьори и актьори. Това става с много борба, убеждения, искания, настоявания на ръководствата, особено на Ангел Геров, Петър Муртазов и Юксел Чаушев.
През 1975 година режисьорът Христо Кръчмаров поставя “Вампир” от Антон Страшимиров. Този Кръчмаров, който в екип с Г.Стойчев, Кр.Петева, Маша Михайлова в определо време изведоха Шуменския театър сред най-добрите в България. В тази постановка с ролята на Жельо той нарежда Тенко Кунев между първите имена в театъра.
Същият сезон Тенко е вихрения и гръмогласен Македонски в “Хъшове” на проф.Анастас Михайлов. Следват “Прокурорът” на Джагаров, Цар Иван-Асен Втори в “Борислав” на Ив.Вазов. А афишите на “Криминална песен” от Ив.Радоев с режисьор Юксел Чаушев след две представления в гр.Русе осъмват с добавка “браво”.
През трите сезона в Разград директорът и режисьорът Христо Минчев се постара да внесе нов по-висок естетически критерий. Най-добрата постановка през това време е на Борис Панкин , почти инкриминираното заглавие “Любовни булеварди”, видяло “бял свят” в театър “Антон Страшимиров”. “Аз съм възторжен от постановката. Ако всеки с такава самоотверженост си гледа работата, както играха актьорите тази вечер, идеите ни ще победят” - възкликва авторът Стефан Цанев.
Изтичат още два сезона, сравнително по-спокойни, със заглавия “Районна болница” на Хр.Бойчев, “Страшният съд” на Стефан Цанев и т.н. Играят се и няколко детски пиеси.
Сезон 1991-1992 година. Директор е Рада Спасова. Близо 20 години тя е актриса тук. Сред първите й по-отговорни роли в началото на актоьорската кариера нейната Малама във “Вампир” от 1975 година на Хр.Кръчмаров е централно актьорско постижение. Още по-силна, по-властна е “Малама” от 1996 година. Тази своя великолепна роля тя игра в гр.Орел-Русия с руския и българския състав. Целият и творчески път й позволява да опознае, да разбере “що е това театър”
от най-дребния детайл до най-мащабните задачи. Редят се една след друга постановките: “В лунната стая” отВ.Петров, “Ужасните родител” от Жан Кокто с режисьор Възкресия Вихърова. И пак Хр.Кръчмаров, който извежда постановките си на възможно най-високохудожествено ниво- “Котаракът в чизми”, “Свекърва”, “Вампир”и други. Сред 5-годишния репертоар, особено място заема спектакалът му “Г-жа Министершата” от Бр.Нушич. Тук всеки актьорсе чувства главен герой, всеки герой от спектакъла е централен.
Поради разни, повече обективни обстоятелства сезон 1996-1997 г. изправя новият, млад директор Виктор Бойчев пред изключително трудни финансови обстоятелства. Много бързо обаче, целият колектив-актьори, администрация, техника му повярват и започва един натоварен във всяко отношение сезон. Никой не се жали да брои колко репетиции и представления има в този ден. Просто се влиза от репетиция в представление и обратно. И резултатът на 31 декември 1996 година е чудесен. Играят се “Изгубеното писмо”от Йон Д.Караджале с режисьор Хр.Кръчмаров, “Пясъчен пъзел” от Яна Добрева и режисьор Юри Статков. Емоциите на детската публика по време на представленията на “Лудориите на Карлсон” и “Вълшебна
Коледна приказка”, поставени от Л.Капон взривяват салона. Най-голям успех през този сезон има постановката на режисьора Кр.Ранков “Зимните навици на зайците” от Ст.Стратиев, поставена за първи път в провинцията. След като се изигра с огромен успех от Разградския екип връх на този успех стават гастролите на Татяна Лолова, Георги Калоянчев и Тодор Близнаков. Независимо от трудностите, театърът посрещна 50-годишния си юбилей със 122 представления и 24 560 зрители за сезона. Тези показатели и паричните приходи от тях го извеждат сред 33-те държавни театри от 25-то на 14-то място в общата поредица с всички столични и големи провинциални театри.
1998-1999 година - първият сезон на новия директор Косьо Станев, който не може да си позволи дори да помисли за “леко отпускане”. И той вече 10 години не си го позволява. През този период на сцената са оживели над 60 заглавия от българската, европейската и руската класика и много съвременни актуални пиеси. Да състави сезонният си репертоар на Станев е може би най-лесно, защото през 60-те си години театърът не е имал по -подготвен директор. Възпитаник на ВИТИЗ “Кр.Сарафов”, дипломиран философ в Софийския университет, следдипломна квалификация в Белгия и Канада по Менинджмънт на културните институти, следдипломна театрална квалификация в Русия.
Първата му среща с възрастната публика е спектакълът на Хр.Кръчмаров “Майстори” на Р.Стоянов. Тук и главните герои - Милкана на Марияна Бранкованова, Найден на Александър Божанов, Живко на Евгени Стефанов и другите герои - “майсторите” са убедителни, органични, верни на авторовата режисьорска идея. Почти заедно с нея театърът прелъскава и своите малки зрители със спектакъла на Л.Капон “Господин Хепинстал” от Д.Бисет. Тук не можеш да решиш за кого играят актьорите, за децата в салона или за собствено удоволствие.Толкова са убедителни героите им.
от най-дребния детайл до най-мащабните задачи. Редят се една след друга постановките: “В лунната стая” отВ.Петров, “Ужасните родител” от Жан Кокто с режисьор Възкресия Вихърова. И пак Хр.Кръчмаров, който извежда постановките си на възможно най-високохудожествено ниво- “Котаракът в чизми”, “Свекърва”, “Вампир”и други. Сред 5-годишния репертоар, особено място заема спектакалът му “Г-жа Министершата” от Бр.Нушич. Тук всеки актьорсе чувства главен герой, всеки герой от спектакъла е централен.
Поради разни, повече обективни обстоятелства сезон 1996-1997 г. изправя новият, млад директор Виктор Бойчев пред изключително трудни финансови обстоятелства. Много бързо обаче, целият колектив-актьори, администрация, техника му повярват и започва един натоварен във всяко отношение сезон. Никой не се жали да брои колко репетиции и представления има в този ден. Просто се влиза от репетиция в представление и обратно. И резултатът на 31 декември 1996 година е чудесен. Играят се “Изгубеното писмо”от Йон Д.Караджале с режисьор Хр.Кръчмаров, “Пясъчен пъзел” от Яна Добрева и режисьор Юри Статков. Емоциите на детската публика по време на представленията на “Лудориите на Карлсон” и “Вълшебна
Коледна приказка”, поставени от Л.Капон взривяват салона. Най-голям успех през този сезон има постановката на режисьора Кр.Ранков “Зимните навици на зайците” от Ст.Стратиев, поставена за първи път в провинцията. След като се изигра с огромен успех от Разградския екип връх на този успех стават гастролите на Татяна Лолова, Георги Калоянчев и Тодор Близнаков. Независимо от трудностите, театърът посрещна 50-годишния си юбилей със 122 представления и 24 560 зрители за сезона. Тези показатели и паричните приходи от тях го извеждат сред 33-те държавни театри от 25-то на 14-то място в общата поредица с всички столични и големи провинциални театри.
1998-1999 година - първият сезон на новия директор Косьо Станев, който не може да си позволи дори да помисли за “леко отпускане”. И той вече 10 години не си го позволява. През този период на сцената са оживели над 60 заглавия от българската, европейската и руската класика и много съвременни актуални пиеси. Да състави сезонният си репертоар на Станев е може би най-лесно, защото през 60-те си години театърът не е имал по -подготвен директор. Възпитаник на ВИТИЗ “Кр.Сарафов”, дипломиран философ в Софийския университет, следдипломна квалификация в Белгия и Канада по Менинджмънт на културните институти, следдипломна театрална квалификация в Русия.
Първата му среща с възрастната публика е спектакълът на Хр.Кръчмаров “Майстори” на Р.Стоянов. Тук и главните герои - Милкана на Марияна Бранкованова, Найден на Александър Божанов, Живко на Евгени Стефанов и другите герои - “майсторите” са убедителни, органични, верни на авторовата режисьорска идея. Почти заедно с нея театърът прелъскава и своите малки зрители със спектакъла на Л.Капон “Господин Хепинстал” от Д.Бисет. Тук не можеш да решиш за кого играят актьорите, за децата в салона или за собствено удоволствие.Толкова са убедителни героите им.
Редят се заглавията на “По-силната”от Стриндберг с режисьор Мая Добрева, “Приключенията на Буратино”от Ал.Толстой с режисьор Косьо Станев, “Чудо” ог Иван Радоев исценична реализация от Ал.Беровски. Продължават и международните контакти. В Разград се организира Балкански регионален фестивална алтернативните театрални форми с две издания - 1999 г. и 2000 г.В него на наша сцена гостуват театрални постановки от Румъния,Сърбия, Босна и Херцеговина, Албания, Молдова и български трупи.Освен това е поставена пиесата “Псевдонимът Розовата пъпка” на Октай Арайджъ с гост-режисьор от Анкара Исмаил Аглагюл. С нея театърът се представи на фестивал в Анкара.
Румен Велев продължава дестилетния си контакт с театър “Антон Страшимиров” с “Халосник” от Церковски, “Женско царство” на Ст.Л. Костов и “Кълбовидна мълния” на Ив.Радоев.
През последните години е силно режисьорското присъствие на Хр.Кръчмаров, Л.Капон, Ал.Беровски, Д.Димитров, Ал.Илинденов. Сред тях най-ярко се открояват няколко режисьори. Съби Събев е тук вече 8 години, с поставени над 12 заглавия. Сред тях са “Мери Попинз” от П.Травърз, “Принцесата и граховото зърно” поХ.Кр.Андерсен, “Вълшебникът от Оз” на Л.Баум, “Чими” на Б.Априлов, “Вуйчо Ваньо” на Чехов, “Спящата красавица” от Ш.Перо и т.н и т.н.
Тези и всички други негови постановки днешните деца и възрастните от Разград ще помнят винаги.
Няколко сезона не слезе от сцената едно от емблематичните заглавияв репертоара на театъра- “Януари” на Йордан Радичков, поставена от Ал.Илинденов. Той направи “Двубой” на Иван Вазов, “Жана и Александър или Дон Кихот в старческия дом” от Пламен Дойнов.
Новост за театъра е присъстието на Елефтери Елефтеров. Неговата постановка “В полите на Витоша” от П.Яворов,
публиката ще помни много дълго най-малко по две причини: първата е, че е успял да открие и изгради в отделните образи качества, черти, талантливи решения от актьорите, които самите те, като че ли не са предполагали, че притежават. Втората - тази пиеса сме гледали поне по два - три пъти в различни реализации, но тази постановка е по своему единствена,
неповторима, оригинална, съвременна, актуалнозвучаща. А “Църква за вълци” от П.Анастасов! Спектакъл, от който те заливат мисли, емоции, протест срещу обърканите, оплетени съвременни човешки проблеми на почти две поколения българи.
Не! Театърът не е развлечение, той е място за размисли, чувства, изводи. Той е “катарзис” са казали древните философи и Елефтеров го потвърждава.
След десетина години Ф.Г.Лорка е пак на Разградска сцена. Този път го донесе младата режисьорка Биляна Петрова с дебютната си постановка на “Йерма”. Ръководството й предостави всички необходими условия за работа и тя ги използва с високото си чувство за отговорност и целият си талант да направи един модерен съвременен спектакъл.
Театърът е синтез от драматургия, режисура, музика, танц, пластика. Тези и още други компоненти, съчетани по най-виртуозния начин могат да бъдат всичко друго, но не и театър без най-важният от тях - актьорите. В това 100-процентово ни убеждава цялата световна и българска театрална практика. В театър “Антон Страшимиров”-Разград преминаха почти всички актьорски години на Д.Минев - от основаването му до 1977 година. От края на 60-те години до скоро тук беше и Дочка Братованова. Нея я знаем от многобройните й роли: Аманда в“Рожденният ден на Тереза” от Г.Мдивани, Големанова в “Големанов” от Ст.Л.Костов, баба Неделя в “Свекърва” и Марковица от “Вампир” на Антон Страшимиров и др. Над 30 години на тази сцена бяха Васил Господинов и Недялко Коев. Тук направиха ярко колоритни роли всичките неповторимо характерни, единствени по натюрел. По-големите и по-епизиодичните им образи са жизнени, по своему оригинални.
Румен Велев продължава дестилетния си контакт с театър “Антон Страшимиров” с “Халосник” от Церковски, “Женско царство” на Ст.Л. Костов и “Кълбовидна мълния” на Ив.Радоев.
През последните години е силно режисьорското присъствие на Хр.Кръчмаров, Л.Капон, Ал.Беровски, Д.Димитров, Ал.Илинденов. Сред тях най-ярко се открояват няколко режисьори. Съби Събев е тук вече 8 години, с поставени над 12 заглавия. Сред тях са “Мери Попинз” от П.Травърз, “Принцесата и граховото зърно” поХ.Кр.Андерсен, “Вълшебникът от Оз” на Л.Баум, “Чими” на Б.Априлов, “Вуйчо Ваньо” на Чехов, “Спящата красавица” от Ш.Перо и т.н и т.н.
Тези и всички други негови постановки днешните деца и възрастните от Разград ще помнят винаги.
Няколко сезона не слезе от сцената едно от емблематичните заглавияв репертоара на театъра- “Януари” на Йордан Радичков, поставена от Ал.Илинденов. Той направи “Двубой” на Иван Вазов, “Жана и Александър или Дон Кихот в старческия дом” от Пламен Дойнов.
Новост за театъра е присъстието на Елефтери Елефтеров. Неговата постановка “В полите на Витоша” от П.Яворов,
публиката ще помни много дълго най-малко по две причини: първата е, че е успял да открие и изгради в отделните образи качества, черти, талантливи решения от актьорите, които самите те, като че ли не са предполагали, че притежават. Втората - тази пиеса сме гледали поне по два - три пъти в различни реализации, но тази постановка е по своему единствена,
неповторима, оригинална, съвременна, актуалнозвучаща. А “Църква за вълци” от П.Анастасов! Спектакъл, от който те заливат мисли, емоции, протест срещу обърканите, оплетени съвременни човешки проблеми на почти две поколения българи.
Не! Театърът не е развлечение, той е място за размисли, чувства, изводи. Той е “катарзис” са казали древните философи и Елефтеров го потвърждава.
След десетина години Ф.Г.Лорка е пак на Разградска сцена. Този път го донесе младата режисьорка Биляна Петрова с дебютната си постановка на “Йерма”. Ръководството й предостави всички необходими условия за работа и тя ги използва с високото си чувство за отговорност и целият си талант да направи един модерен съвременен спектакъл.
Театърът е синтез от драматургия, режисура, музика, танц, пластика. Тези и още други компоненти, съчетани по най-виртуозния начин могат да бъдат всичко друго, но не и театър без най-важният от тях - актьорите. В това 100-процентово ни убеждава цялата световна и българска театрална практика. В театър “Антон Страшимиров”-Разград преминаха почти всички актьорски години на Д.Минев - от основаването му до 1977 година. От края на 60-те години до скоро тук беше и Дочка Братованова. Нея я знаем от многобройните й роли: Аманда в“Рожденният ден на Тереза” от Г.Мдивани, Големанова в “Големанов” от Ст.Л.Костов, баба Неделя в “Свекърва” и Марковица от “Вампир” на Антон Страшимиров и др. Над 30 години на тази сцена бяха Васил Господинов и Недялко Коев. Тук направиха ярко колоритни роли всичките неповторимо характерни, единствени по натюрел. По-големите и по-епизиодичните им образи са жизнени, по своему оригинални.
Без нашите 14-15 актьори, красивата ни, удобна сграда ще бъде един съвременен архитектурен продукт и нищо повече. Сред тях над 25 години е Александър Божанов, направил десетки образи: Леонин в “Перикъл” от Шекспир, Граф Уоруик в “Чучулигата” на Жан Ануи, Манчо от “Вражалец”, Динко от “Вампир”, Лазар в “Януари”, Драгоданоглу от “В полите на Витоша”, Асен в “Църква за вълци”.
С малко прекъсвания почти толково време тук е и Марияна Бранкованова. Нейните героини са плътно изградени, емоционални, оригинални образи: Милкана от “Майстори”, Севдана в “Халосник”, Генералшата в “Жана и Александър или Дон Жуан в старческия дом”, Елисавета от “В полите на Витоша”, Госпожа Трифкович от “Двубой”, Венчето от “Църква за вълци”.
През 1993 година Мария Петрова - Енева влезе силно, бързо в театралната атмосфера в Разград. Това е присъщо на умна, талантлива, интелигентна, опитна актриса като нея. Такива са и героините й : Райна от “Двубой”, Злата от “Женско царство”, баба Тръпка от “Халостник”, Таня от “Чудо”, Жана от “Жана и Александър...”,Амели от “В полите на Витоша”, Велика от “Църква за вълци”.
Мария Петрова-Енева не е първата актриса-режисьор, но определено е сред най-добрите. Нейният актьорски талант, като че ли се състезава с режисьорските й умения, идеи, творчески виждания вече над 10 години.
През последните 10-15 години в театъра работи, твори група от по-млади актьори - Веселин Борисов, Веселин Керемедчиев, Евгени Стефанов, Николай Сяров. С таланта си те носят постепената, плавна смяна на поколенията. Смяна без сътресения, смяна - талантлива, смяна - убедителна, чаровна, смяна, която успешно съчетава тенденцията със съвременнната национална театрална култура.
Последните най-нови национални и световни идеи и школи в актьорската професия носят най-младите актьори, преминали
през нашия театър - Ивайло Гандев -Ганди, Детелина Стойчева , Айдан Ферух и Павлин Мичев. Техните герои във “В полите на Витоша” , “Йерма” и други, са свежи и оригинални.
С малко прекъсвания почти толково време тук е и Марияна Бранкованова. Нейните героини са плътно изградени, емоционални, оригинални образи: Милкана от “Майстори”, Севдана в “Халосник”, Генералшата в “Жана и Александър или Дон Жуан в старческия дом”, Елисавета от “В полите на Витоша”, Госпожа Трифкович от “Двубой”, Венчето от “Църква за вълци”.
През 1993 година Мария Петрова - Енева влезе силно, бързо в театралната атмосфера в Разград. Това е присъщо на умна, талантлива, интелигентна, опитна актриса като нея. Такива са и героините й : Райна от “Двубой”, Злата от “Женско царство”, баба Тръпка от “Халостник”, Таня от “Чудо”, Жана от “Жана и Александър...”,Амели от “В полите на Витоша”, Велика от “Църква за вълци”.
Мария Петрова-Енева не е първата актриса-режисьор, но определено е сред най-добрите. Нейният актьорски талант, като че ли се състезава с режисьорските й умения, идеи, творчески виждания вече над 10 години.
През последните 10-15 години в театъра работи, твори група от по-млади актьори - Веселин Борисов, Веселин Керемедчиев, Евгени Стефанов, Николай Сяров. С таланта си те носят постепената, плавна смяна на поколенията. Смяна без сътресения, смяна - талантлива, смяна - убедителна, чаровна, смяна, която успешно съчетава тенденцията със съвременнната национална театрална култура.
Последните най-нови национални и световни идеи и школи в актьорската професия носят най-младите актьори, преминали
през нашия театър - Ивайло Гандев -Ганди, Детелина Стойчева , Айдан Ферух и Павлин Мичев. Техните герои във “В полите на Витоша” , “Йерма” и други, са свежи и оригинални.
Copyright © 2008 by Theatrerz · All Righs reserved ·
 |